Информационната вселена

Никой не може да забрани на хората да вярват в каквото си поискат, но сляпата вяра често надминава всякакви разумни граници. През 1990 година група екстрасенси, начело с Димитър Сираков, успяха да убедят част от ръководството на генералния щаб на българската армия, че в землището на село Царичина е заровено съкровище с извънземен произход. По указания на екстрасенсите и въображаемите им “извънземни приятели” военните започнаха близо двегодишни изкопни работи, в резултат на което бяха направени 185 метра подземни галерии на 65 метра дълбочина. Около Царичина дупка (както по-късно я нарекоха журналистите) се разигра истинска параноична треска. Обектът веднага бива засекретен и се води като таен научен експеримент. Само че без участието на учени! Сменят се три правителства и трима военни министри, без някой да разбере какво всъщност става в Царичина. Най-накрая журналистите надушиха скандала и секретният балон се спука като сапунен мехур. Назначена бе научна комисия от специалисти, която да провери фактите. Оказа се, че факти няма! Имаше само голословни твърдения на екстрасенси и контактьори. Тогава всеки нормален човек се запита - как така висши военни офицери, натоварени с управлението нашата армия, са повярвали в един очевиден абсурд? Обществото и журналистите не намериха отговор на този въпрос. Случилото се в Царичана  е изключително нагледен пример за механизмите на възникване на вярата. За това ще се опитаме да вникнем в психологическия аспект на проблема и да потърсим верния отговор.
В основата на всяка вяра стои някаква благородна идея, подкрепена с доказателства, които често пъти нямат пряка връзка с нея. С необикновените си лечителски и диагностични способности Димитър Сираков беше спечелил доверието на група офицери от генералния щаб. Според неговата “теория” обаче тези способности се дължаха на извънземни сили. Отначало хората приемаха с известни резерви изумителните тези на Сираков, но виждайки “чудесата”, които извършва екстрасенсът, постепенно започваха да му вярват. Митко беше сладкодумен разказвач, голям оратор, патриот и хуманист. Липсата на корист (Сираков не взимаше пари за лечението) и патриотичните му възгледи отхвърляха всякакви сенки на съмнение в неговата почтеност. Приказките на Сираков звучаха много убедително и въздействащо в условията на тогавашната икономическа, политическа и идеологическа криза. Военните по това време (особено висшият офицерски състав) бяха със задължително комунистическо възпитание. Събитията след десети ноември 1989 г. поставиха тези хора в истински идеологически вакуум. Комунистическият мироглед е рухнал. На неговото място все още не е застанала друга идеологическа платформа, която да обедини българското общество с нови идеали и нова ценностна система. В такъв момент “теорията” на Митко Сираков се явява като единствена спасителна алтернатива. Екстрасенсът обединява комунистическите идеали, религиозните вярвания и научно-техническия прогрес в една обща идеология, на чийто връх стои измислена от него извънземна цивилизация. Философията на Сираков е пропита от човеколюбие, оптимизъм и вяра в светлото бъдеще на човечеството, което ще бъде постигнато чрез сътрудничество с напредналите извънземни.
В такъв момент от асоциация “Феномени” пристига съмнително съобщение, че в Царичина е заровено много злато. Военните се консултират със Сираков и други екстрасенси, които са сугестирани от идеята, че в землището на селото ще открият съкровище с огромна стойност. В търсенето на “златния телец” се включват и “извънземните приятели” на контактьорката Елисавета Логинова. Първоначалната патриотична идея за златно съкровище, с което ще се изплати външният дълг на България, постепенно бива изместена от по-глобалната теза за спасяване на цялото човечество, чрез откриването на огромни знания, заровени от извънземните край землището на селото. Така митът за “феномена” Царичина добива напълно завършен вид. Имаме налице благородна идея, имаме и необходимите доказателства в лицето на “чудодейните” способности на екстрасенсите. При това положение на вярващите не им остава нищо друго освен да хванат кирките и да се заловят за работа.
Разигралата се психологическа драма се превръща в нещо като пародия на сериала за досиетата Х. Само че с напълно реални последствия. Военните са хора, свикнали на строга дисциплина и подчинение на висшестоящите инстанции. Политическата обстановка по това време е много комплицирана. От една страна, Варшавският договор се е разпаднал, скъсали сме с Русия, а от друга страна, военният блок на НАТО все още не е склонен да ни приеме. Тогава на екстрасенсите им хрумва спасителната идея да свържат нашите военни с “щаба на извънземните”, за да преминат на директно подчинение на най-висшестоящата инстанция в галактиката! Водени от тези патриотични помисли, екстрасенсите предлагат услугите си на армията за “телепатични” контакти с “космическите ни събратя”. Така чрез тяхното посредничество група офицери от нашия генерален щаб “преминават” на пряко подчинение на силите на “централното космическо командване”. Всеобща еуфория обхваща малкия им колектив. Каква велика чест за майка България - първи да приобщим човешкия род към братството на галактическия разум! Патриотичният градус е толкова висок, че те кръщават безумното си начинание с дръзкото име операция “Слава”!
Опиянението и възторга обаче не траят дълго. Новият ни “велик покровител” поставя строги изисквания пред офицерите. Първоначално изкопните работи са започнати от войници, но “извънземните” не са доволни от този факт. На поредния сеанс за “телепатична” връзка те дават изрични разпореждания: “В дупката прост войник не трябва да влиза! Вие сте избраните и вие лично трябва да продължите изкопните работи.” Тонът на извънземните не търпи възражения и висшите военни офицери запретват ръкави и хващат кирките и лопатите. Те все още не знаят, че ги чака двегодишен изтощителен физически труд. Обектът е ограден с телена мрежа, а войниците са изпратени да го охраняват. (Скоро сред населението плъзва слухът, че някъде из балкана има секретен обект, където войниците пазят, а офицерите копаят.) Изкопните работи са изцяло ръководени от “извънземното командване”, което непрекъснато сменя посоката и дълбочината на тунела - три метра надолу, два настрани, пет наляво. Дупката започва да прилича на безразборна къртичина. Когато офицерите разбират, че не му се вижда краят, се примолват на “извънземните” да разрешат на войниците поне пръстта да изхвърлят. След специално “космическо съвещание” новите началници се съгласяват на този компромис.
Чувството на съмнение и разочарование непрекъснато разяжда колектива, но войнските качества надделяват - строгата военна дисциплина изключва всякакво неподчинение на заповедите на висшестоящите. Все пак военните не са вчерашни и решават да се консултират с независими експерти. Но вместо към съответните учени и специалисти офицерите се обръщат за помощ и съвети към други екстрасенси. Отново успяват да ги сугестират и получават утвърдителни отговори: “Да, в Царичина има нещо. Продължавайте да търсите.” - Мъдро ги съветват разни капацитети от екстрасенската гилдия. Неволята ги отвежда дори при Ванга, която също им вдъхва кураж. Няма как. Трябва да се копае - за честта на пагона, за съдбините на България и за благото на цялата миролюбива общественост! В края на краищата е заложена на карта съдбата на планетата. Извънземните им обещават да намерят кристална пирамида, в която са закодирани колосални знания. Те ще ни помогнат да спасим България от трета национална катастрофа, да намерим нови енергийни източници, да затворим озоновата дупка, изобщо ще решим всичките проблеми на света.
Опиянени от тези “факти”, офицерите витаят в измислената си реалност, загубвайки ясна представа за действителността. Те не могат да разграничат тезата от факта. Фактът в случая са твърденията на екстрасенси и контактьори, че провеждат телепатични разговори с представители на чужда цивилизация, а това, което те преразказват от името на небесните си събеседници, е теза - твърдение с недоказана състоятелност. Никой не си задава логичния въпрос защо извънземните не споделят ценните си знания директно (по телепатичен път) с контактьорите, а трябва да ги търсим под земята? Вместо това обаче “космическите ни събратя” бълват (чрез устите на екстрасенсите) фрапиращи небивалици. Един от бисерите им е твърдението, че в цялата Вселена се говори на български език, защото той бил най-съвършения. Само в някои отдалечени кътчета на галактиката (в дълбоката провинция) се говорело и малко латински. Като потвърждение за великия ни произход, под пирамидата с информация в Царичина били заровени и костите на първия човек, който естествено бил българин!
Подобни твърдения отдавна са престанали да ме учудват. По време на дългата ми работа с екстрасенси съм се наслушал на къде по-големи глупости. Но никога не съм бил свидетел на толкова лековерна и безкритична аудитория при това от такъв висок ранг. Сред главните действащи лица в царичинската епопея се открояват имената на ген. Динев, ген. Радньо Минчев, полк. Наплатанов, полк. Цвятко Кънев и др. Някои от участниците в изкопните работи още вярват в “святото си делот” и недоумяват, защо се появява някаква неканена от тях научна комисия, която ги подлага на психиатрични прегледи и враждебно им нарежда да спрат благородната си работа. Полковник Цвятко Кънев дори издаде книга, в която подробно описва одисеята около дупката. Въпреки че цялата книга, от кора до кора, е пропита със съмнения и разочарования, авторът окачествява Царичина като феномен и заклеймява учените, журналистите и другите “тъмни” сили, които са попречили на патриотичните им пориви. В интервю по националната телевизия той заяви: “Тепърва ще се говори за феномена Царичина.” Аз също съм съгласен, че Царичина е феномен и за него наистина трябва да се говори, но като феномен на човешката глупост. От него можем да извлечем много поуки и заключения - за механизмите на възникване на вярата, за цената на лековерието, за обратната страна на медала на феномена екстрасенс, за манията за секретност, за интелектуалния потенциал на българската армия и за още много други деликатни теми.
В интерес на истината обаче трябва да сме снизходителни към участниците в царичинската епопея. Не можем да съдим военните за безкористната им постъпка, защото те са били водени от благородните намерения да спасяват човечеството. И в края на краищата са заплатили за глупостта си с двегодишен доброволен каторжен труд (през това време не са ползвали дори полагаемите си отпуски). Не можем да обвиним и екстрасенсите в съзнателно заблуждаване и дезинформация, защото те не са в състояние да разграничават обективната реалност от своите фантазии.
Днес, години след като случаят отшумя, около печалната слава на Царичина дупка продължава да процъфтява местен фолклор. Хората не вярват на официалните опровержения и смятат, че за пореден път военните и правителството са скрили истината (както в сериала за досиетата Х). Не е възможно - смятат някои - толкова време военните да ровят без основателна причина. След като само офицери са копали, значи обектът е бил толкова секретен, че ги е било страх войниците да не видят нещо. Подобни разсъждения продължават да подклаждат духовете около злополучното софийско село. Мълвата за чудодейните свойства на Царичина придобива най-неочаквани измерения. Дори пристигат хора от чужбина, за да се “лекуват”, лежейки върху зазидания вход на дупката. Нищо чудно мястото да се превърне в туристическа атракция. След като в центъра на Пловдив отново стърчи паметника на Гюро Михайлов, редно е да се замислим дали да не издигнем един още по-внушителен монумент в Царичина, увековечаващ човешката глупост и безсмисления подвиг.
Случаят в Царичина е много показателен и трябва да служи за урок на бъдещите поколения. Представете си какво би станало, ако екстрасенсите бяха отишли в щаба на ракетни войски и бяха започнали да дават наставления за ракетни удари по предполагаеми враждебни извънземни обекти на територията на съседни държави! Царичина дупка е най-голямото петно в репутацията на нашите екстрасенси, както и едно от най-големите падения в историята на българската армия. Едва ли по света има друга държава, чийто генерален щаб две години да е изпълнявал нареждания от “извънземни”.

 КАДРИ ОТ ОБЕКТЪТ В ЦАРИЧИНА

Това са единствените оцелели кадри от военния обект в Царичина. Няколко години след събитията някой се беше погрижил от Българската национална телевизия да изчезнат всички видео материали, отразяващи най-голямото падение в историята на българската армия. За щастие разполагаме с няколко записа от ефирни ТВ-излъчвания, доказващи черно на бяло, че тази комедия на абсурда наистина се е случила.

 Интервю с полковник Цветко Кънев по БНТ

През 1992 г. полковник Цветко Кънев представя книгата си "Феноменът Царичина" по националната телевизия. Книгата е един изключителен документ. Там подробно са описани всички факти около злополучния обект. Въпреки очевидната несъстоятелност на абсурдните твърдения на екстрасенси и контактьори, военните са продължавали да им вярват в продължение на две години. Дори след пълното опровержение от страна на официалната наука полковникът продължават да вярват в мита за Царичина.

 ЦАРИЧИНА ДУПКА - ОБСЪЖДАНЕ ПО БНТ

След като през 1992 г. журналистите разгласиха случая "Царичина дупка", беше назначена специална научна комисия, която принуди военните да разсекретят обекта и да прекратят работата в Царичина. На голяма пресконференция бе развенчана мистерията около случая. След пресконференцията бяха поканени учени и специалисти да коментират темата по Българската национална телевизия в предаването на Величко Скорчев. Предлагаме ви част от дебатите.

 ПАМЕТНИКЪТ НА ГЮРО МИХАЙЛОВ