РЕЦЕНЗИЯ НА КНИГАТА
ИНФОРМАЦИОННАТА ВСЕЛЕНА
от философа проф. Стою Стоев
Назначен за преподавател в Берлинския университет, Шопенхауер в първата си лекция изтъкнал, че философията не се учи - тя е нещо вродено у човека и или я има, или не. Той бил толкова убедителен, че на следващата лекция почти никой не дошъл и курсът му трябвало да бъде закрит.
Тези думи на знаменития немски философ сякаш напълно се потвърждават от книгата на Стефан Димитров. Той няма философско образование, не е слушал даже курсове по философия и ето изведнъж в труда си "Информационната Вселена" показва дълбока философска ерудиция. Тук той засяга, разглежда и изказва убедително становище по най-фундаменталните философски въпроси, като тези за същността на битието - материята, енергията и духа (информацията), за движението и развитието, пространството и времето, закономерното и случайното, съзнанието и подсъзнанието, за появата и ролята на човека, за смисъла на човешкия живот и др.
Нещо повече, Стефан Димитров издига нова идея за информацията като определящ фактор, който лежи в основата на света. Изучавайки постиженията на информатиката и устройството на компютрите, той стига до разкриване на логическите механизми и закономерности в човешката психична и съзидателна дейност. Прави и обратния паралел - от анализа на човешката психика отново достига до механизмите и процесите в компютърната дейност. Основната прилика в тях е системата за получаване, преработване, съхраняване и предаване на информация.
Димитров експроприира тази си идея върху развитието на цялата Вселена, биологичните видове и социалната общност на човечеството, разкривайки кривата на нейната стъпаловидна и ускоряваща динамичност. Така той стига до извода за шеметния ход на съвременното познание. Открива непредполагаеми досега перспективи пред човечеството, чертае нови хоризонти на свят с обсолютна прозрачност, нов морал, социална справедливост и необятни постижения в многостранната човешка дейност.
Глобалната информатика на Стефан Димитров е не само нова посока при решаването на основните философски въпроси, но и ново направление в процеса на човешкото познание, социално развитие и практика. По своята оригиналност, новаторство и значимост тя се нарежда сред световните революционни идеи наред с тези на Коперник, Дарвин, Маркс, Айнщайн и Винер. Тя чертае откриването на нова страница и парадигма в човешкото познание и практическо развитие.
Творческата идея на Димитров е изказана в най-общ глобален план. Тя е по-разгърната в някои конкретни области, в които може да намери практическо приложение. Например за разкриване и обяснение на феноменалните способности на някои хора (засега оставащи встрани от традиционната наука) или за обяснение на схемите и механизмите на разни учения и тяхното масово влияние. Има още много области, където тази идея би могла да намери ползотворно практическо приложение, но това е въпрос на бъдеща изследователска работа.
Много важно е да се отбележи, че идеята на Стефан Димитров не влиза в противоречие с досегашните творчески идеи за човешкото развитие. А напротив има приемственост с тях, макар това да не е изтъкнато от автора. Например тя се доближава (в малко по-друга форма и съвременен вид) до трактовката на Хегел за развитието на Абсолютната идея. В основата на идеята на Стефан Димитров лежи схващането на Дидро и Т. Павлов за всеобщия характер на отражението (информацията), което е неунищожимо свойство на Вселената.
Макар и напълно философско четиво, книгата е написана интересно и увлекателно, чете се и се възприема леко и убедително. Вярвам, че ще бъде посрещната с интерес не само от специалистите, но и от най-широк кръг читатели. Защото буди интерес у всички.
Рецензията е написана от проф. Стою Стоев през 2000-та година.
Тогава книгата е отпечатана в един екземпляр с цел коригиране, редактиране и рецензиране.